Остров Даку

Мигетсури след продължително ходене дачу странен звук от пърхане на крила. Пътечката започваше все повече да се свива и зеленината започваше да допира до дрехите на момчето. Пред него фръкна някакво страно създание. Личаха си само клрилата. На размер беше някъде колкото папагал, но нещо подсказваше на Митораму че не е.
-----
Джио хубаво разби вратата. След викането му усети как една ръка го хвана през лицето. Младото пиратче забеляза с периферното си зрение мъжът със сини татуси по ръцете. В следващият миг момчето усети твърдата земя на 3 метра от къщурката. Камина нагласяше очилата си с специфична форма и с ядосан тембър каза:
- Сега ще ми оправиш вратата.

Птицата така и не се появи в близките минути. Митораму продължаваше да ходи леко приведен. Изведнъж момчето стигна до краят на пътечката. Пред него беше огромна пропаст и само един дървен мост. Той беше отдавна обречен на разруха. Въжетата които го държаше бяха в някой части раздърпани, а дървените плочки бяха повечето счупени, едни даже липсваха. Тъмнокоското трябваше да мине през моста или да падне долу в реката при крокодилите.
--------
Камина наклони глава и свали очилата си до толкова, че да го види. Той пак си ги постави и каза на момчето.
- Оправи ми вратата и тогава ще се запознаем. - посочи с палец входът на къщурката си. Той отиде и изключи машинката издаваша този шумът на цепене на дърва.
- ААаа, малко почивка, че взе много да ми лази по нервите.

Митаморо минаваше по моста доста внимателно, точно както трябваше. С крачка по крачка напред към целта.

1/10 от моста.

/Сори дуд няколко дена не бях на кеф и нямах желание да пиша...

Митораму продължаваше бавно бавно да върви по моста.Без страх от препятствията и гледката долу момчето продължи бавно по моста.Внимавайки къде стъпва момчето преминаваше през дъските и раздърпаните въжета като бавно стъпваше и внимателно се дърпаше по въжетата,за да не ги скъса.Ако нямаше усложнения момчето щеше да премине моста преди да се срути :D...

/ е нищо. :D

3/10

И по същия начин момчето продължаваше да минава моста.Внимавайки за препятствията,а играчът вече се изчерпа от думи... :D

//NAC форума са го бутнали :D вчера и твоя не бачкаше и помислих че и него са го бутнали...

Игачът трябва да седне и да почете малко, за да може Митораму да мине шибание мост. :D

3.5/10 ;d

/aз не знаех че са спирани шот не съм влизал но мерси за инфото. :D

LoL ;D

Явно Мигетсури трябваше да продължава повече.Той усещаше как мостът се клатушка.Нестабилността му не го стряскаше,защото въпреки каквито и да е обстоятелства Митораму бе импровизатор.Все щеше да измисли нещо ако мостът някак си се прекараше,но въпреки всичко бъдещият пират не спираше да внимава за предстоящите препятствия по мостът.Опастността долу го караше да се концентрира още повече."Това,че отдолу има крокодили не значи,че ще си позволя да падна.Концентрацията е една от силните ми части..." - мислеше си момчето докато внимателно вървеше по моста и внимаваше за местата без дъски,продължавайки да се придърпва леко с ръце по моста.Изминаващите мииути бяха тежки,но успешни за момента.Дали щеше да има успех?Щеше ли да бъде преминат моста?Само времето щеше да покаже...

И той стигна половината.
5/10

8/10

Момчето измина моста и безопасно вече краката му бяха на твърда земя. Беше толкова близо че чуваше вълнението на морето и виковете на хората.

Вървеше ли вървеше момченцето. Пред него беше пристанището. Много лодки и кораби, пирати навсякъде. Леки жени които лежаха по пода почти в безсъзнание от бутилка ром. Случваше се какво ли не. Всичко можеше да се види, дори и да беше ден. Митараму трябваше да се оправя сам.

Митораму вървеше напред.Гледайки жените проснати на земята той сам си даваше представа,че може и да му бъде трудно взимането на кораб.Въпреки всичко момчето продължи напред,за да си вземе една от най-добрите лодки...


/На мен ли така ми се струва,или Бундо няма да е админ дълго в Naruto Adventure Chronicles ;D

Пиратът вървеше напред, като разглеждаше пристанището. Наистина удивително. Както си вървеше напред той попадна на едно местенце, където имаше много лодки. Пред тях на едно столче беше седнал един дядка с пистолет в ръка. Забеляза, че Мита се интересуваше от лодките и попита:
- Е момче, лодка ли търсиш?

- Добрее, 100 beli. -каза дядото и подаде ръка за да му дадът парите. Той се усмихна като си проличаха как му липсват някой зъби и как някой бяха заменени.