Остров Даку

Вратата се отвори и от там излезе мъж с сини татуси по ръцете и странни очила.
- Оййй, как е козу? (момче) - попита мъжът и затвори вартата след себе си.

Изведнъж , сякаш току-що появил се от нищото , Bang-Bang се присъедини към тази тъй еднообразна и скучна картинка . Лицето на младежа не изразяваше никакви чуства - може би вътре в себе си той бе развълнуван , но определено не правеше своето притеснение показно - ако го направеше това щеше да е изблик на слабост , а той не искаше да показва точно това - от времето прекарано на пиратски кораби с дядо си , Bang-Bang беше научил , че ако в хората има капка съмнение относно хладнокръвието ти - те ще те одерат жив , след което ще те разчленят тялото ти , ще изядат сърцето , бъбреците и мозъка , след което ще продадат останалото на черния пазар и скоро ти ще заситиш доста хора , буквално . Русокоското се огледа добре - нямаше никой съмнителен тип , всички бяха като него - просто част от една тълпа , никой не се отличаваше , всички бяха мизерници или търсещи авантюра , или просто отритнати от живота на "нормалните" хора . И тъй , крачка след крачка , той се приближаваше до групичката пирати , които се въртяха в кръг и едва ли не - не обръщаха внимание на случващото се тук , но кой да ги вини - ще бъда честен , дори Bang-Bang не бе заинтригуван от заобикалящите го лица .

Камина свали оранжевите очила и го погледна изпод поглед. Той го хвана отзад за яката и го довлачи до средата на поляната, където бяха далеч от къщата. След това го подхвърли и момчето падна на задните си части.
- По далече от къщата. - отбеляза Камина и пак сложи очилата си.
- Това е остров Даку. - викна ентосиазирано мъжът и посочи слънцето. Камина стоя минута така докато момчето се пулеше. След това пъхна ръце в джобовете и попита:
- Е, к'во правиш тука, козу?
------
Джосеф беше на брегът на Даку. Сред лицата, които виждаше се отличаваше една огромна джунгла. Никой не знаеше на къде да поеме и може би затова се въртяха като мухи без глави. Някъде навътре в джунглата се чуваше звук от цепене на дърва.

- Хммм.. - почеса се по брадата Камина.
-... браво на теб. Обаче за да го направиш трябва да преминеш от другата страна на джунглата, където е голямотo пристанище. - посочи посоката мъжът с татусите. След това с длани го подбутна:
- 'Айде, 'айде, тръгвай. Не искаш да си в джунглата когато е тъмно. - посъветва го Камина и започна да му маха за довиждане. :D

Мигетсури знаеше,че много хора са загинали докато търсят One Piece.Синекоското бавно продължи да върви напред,след което обърна главата си и каза уверено на Камина:
-Не се шегувам...
-...ще го намеря!!! - думите му бяха силни и искрени.Момчето наистина имаше за цел да стане пират и да открие най-великото съкровище,което съществува.Обръщайки се напред младежът тръгна по пътя,който му бе казал да тръгне Камина.На тръгване момчето вдигна ръката си и махна на мъжът за сбогом...

Камина и Митораму се сбогуваха. Сега момчето трябваше да надвие огромната джунгла.
----
От нищото се зададе дете, което пристигна на острова. Гладно и мокро то се цопна на брегът. Сега чуваше единсвтвено вятърът и звукът от цепенето на дърва, някъде навътре в джунглата.

Митораму навлезе в дълбоката в джунглата. Още в началото се появиха високи дървета не допускащи слънчева светлина, странни растения с екзотични цветове и много бодливи храсти. Момчето трябваше да бъде предпазливо.
----
Джио навлезе в гората и пред него започнаха да с епоявяват големи листа както и някой лиани. Звукът все още се чуваше някак си глухо.

Миторамуто продължаваше да върви напред напред без да се бои за бодливите храсти или високите дървета,но все пак внимаваше и се оглеждаше за подозрителни неща.Нещото,което му направи впечатление бяха цветовете на дърветата "Интересни растения.А във Grand Line сигурно има и още по-интересни" - продължавайки напред без да спира да си мисли и да се оглежда синекоското започна да си мисли доста за бъдещето "Чудя се дали да пропуша...Хмм...Хмммммм.Не знам дали ще ми отива..." - мислейки си за толкова неща Миторамуто продължи напред...


//Нали знаеш,че колкото да се правиш на луфи няма да ти даде Gomu Gomu no mi плода xD

Фрийдом навлизаше все по-дулбоко в гората докато не срещна голям дънер със странна форма и с малка дупка по средата. Момчето трябваше да измисли начина да преодолее дънера, ако иска да продължи напред.
----
Митораму през това време както си вървеше се чу странен шум. В ляво от него имаше две растения. Приличаха на кактус със странна форма и още по странна корона. [пик] Дали не го хващаше параноята?

п.с. не ми трябват ш*баните ти плодове и не ми трябва да имитирам Луфи.

Джио застана пред дънера докато си ръфаше листото, като изведнъж му преседна, и се изкашля, изплювайки това, което беше "изял".
-Ухооа! Якооо! Толкова е голям! - изуми се момчето, изпусквайки остатъка от листото, което беше хванал. "Ето какво каза тя." - си помисли той объркано, и изведнъж се започна да се смее. Когато се спря, той погледна препрядствието и си каза:
-Хмммм....да видим как ще прескоча това. - си каза той, като с левия крак стъпи на една кора, захващайки се със дясната си ръка за по-отгоре, след което се надигна, гледайки да не прилага много сила в крайниците си, и настъпи с десния крак още по-горна корица, и с лявата ръка за още по-горе. Ако беше повторил този метод, вероятно щеше да достигне върха на дънера в скоро време. Идеята беше след като се захване, първо да се надига с краката си, и после със ръцете от срещуположната страна. Според него, някой от тази област би трябвало да е бил разцепил този огромен дънер. Иначе едва ли имаше толкова мощно животно наоколо, за да направи такова нещо.

Джио започна да се катери, само че дървото беше прекалено гладко с не много гънки. Ръцете му се хлъзгаха и краката му нямаха упора. Беше му трудно да издържи собствената си тежест и скоро щеше да тупне на земята. В най-горната част на дървото имаше нещо дато малко колнче.
-------
Растението тъкмо се протегна да захапе кракът на Митораму в момента в който той хукна да бяга. Този път се измъкна, но докато се отдалечаваше, пред него се появиха две лиани с подли, който се клатушка. Сякаш нарочно не му даваха да премине напред. Тик-тик,тик-так клатеха се лианите образувайки буквата "Х". Единственият начин беше да премине в точното време.

Джио направи добре, че забеляза дупката навреме. тъкмо започваше да се свлича и кракът му попадна в дупката. Сега момчето можеше да изпълни плана си и да продължи напред към звукът.
------
Мигетсури оппеделено беше внимателен. Не трябваше да подценява ситуацията, иначе ще му коства много. Лианите се движеха както си бяха в началото. Щом момчето се приближи те останаха със същата скорост без да се променят.

Джио премина успешно дънера. След няколко минути в ходене момчето се озова на поляна с ниска трева и по средата една дървена къщурка. Видя, че никой не цепи дърва а звукът се издаваше от една машина сложена върху някакъв отрязан стълб.
-----
Митораму с обикновенни си движения остана без нито една драскотина. Той се изправи и продължи напред. Усещаше как се оформя една пътечка по напред, по която да върви. Храсталаците ставаха все повече и повече.